Как искам аз дъждът да може
болките ни да отмие
като праха от летните горещини.
Излегнат в мокрото,
отдаден на тъгата,
дъждът отмива само
спомена за хубавото време.
Две локви до краката ми –
очите на тъгата,
с поглед на дете учудено
премигват под клепачите
на звънкия капчук.
А аз очаквах да ми е утеха…