автор: Albatros

... навярно тук живял съм преди век, а може би и преди две-три ери,
и сигурно съм бил добър човек? – и пак съм носил името Валерий,
обичал съм красивите Жени – провождал съм ги под луната кръгла,
дочакал съм пресветли старини, а подир туй на своя ред съм тръгнал,
след тебе други хорица, дошли за миг един – под слънцето на хълма,

ще се събуждат с Третите петли, и фактът с проста радост те изпълва ,
дали във стръкче пролетна трева – или в пчелица, литнала в омая,
не виждам нищо странно във това, че ние се повтаряме в Безкрая,
синът те гледа с твоя поглед мек, за теб си мисли през света огромен,
Безсмъртен си! – до сетния човек, отнесъл си от тебе свиден спомен.