автор: yotovava

Усещал ли си да те милва с длан
човекът, който вече си е тръгнал?
И цяла нощ будувал ли си сам,
в очакване, че утрото е мъдро?

Нима след всеки пищен карнавал
остават само знаци за раздяла?
Зазидах във дъждовния кристал
душата си – да я опазя цяла.

О, аз не искам да оставам тук
и като славей в клетка да се мятам,
когато стяга твърдия си клуп
пресуканата нишка на тъгата.

Защото пътят ми не беше лек
и с болка дишах всяка къса сричка.
Щом Бог желае да спаси човек,
му праща някого – да го обича.

Седни до мене, аз ще подредя
живота си в една-едничка строфа,
побрала лудостта на любовта.
И после чиста ще посрещна Господ.

В.Й., 18 март 2019, София