автор: Albatros

... след острите завои в младостта, в които влизах винаги със 200,
днес просто ми е скучно да чета Хемингуей – с великата „Фиеста”,
бях просто луд за четири села с принадлежащите към тях околии,
сега съм просто вятър и мъгла – и за покой душата ми се моли! –
да ме помилва слънцето добро, поседна ли на припечето в парка,

да си подостря пачето перо – и да си пална скришната цигарка,
по-стар и от Китайската стена, и три в едно във мисъл, дух и тяло,
да се зарадвам тихо на Жена – или момче, на скейтборд отлетяло,
и мъдрости в небето да чета, смирен върху Божествената книга –
когато си отива младостта, да дишам в доброта – това ми стига.