автор: mariq-desislava

Ела си преди слънцето да
пропука пролетната ми кожа,
преди крилете ми да остареят
и зелените пръсти на ябълките
да разцъфнат
и да потече цветната им кръв
навсякъде в очите ти.

Ела си - дори щъркелите побеляха от взиране,
а пчелите нехайно играят на криеница.
Нищо не би могло да е толкова истинско
колкото твоята тъжна ръка.

Ела си да прелистим звездите
и да видим, че на следващата страница
вече ни няма,
защото отдавна сме се превърнали
в небесна трева.