 |  Танцуваше край перките им вятър,
брашно се стелеше в очите ми смълчани
в измамното, небесно синьо лято.
И само аз не виждах, че са великани.
Извиваха сърцето и ръцете ми,
прекършваха гръбнака и дъха ми,
а аз ги милвах с нежност по лицето
и исках сляпо да им вярвам само.
Дървото стене във градината, когато
катерят клоните му грубите пети.
Препъва се и птицата, която
все още не умее да лети.
Върни ми мелниците и брашното, Господи,
а великаните за вятъра вържи!
Прати ги някъде да скубят троскот...
Прати ги някъде през девет планини!
Ръцете ми така да заздравеят -
да оплета най- силните криле,
най- здравите и жилави въжета-
бесилки за гигантски страхове!
Публикувано от alfa_c на 16.03.2019 @ 09:02:28
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Жалба по вятърни мелници" | Вход | 5 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Жалба по вятърни мелници
от shrike на 21.03.2019 @ 10:27:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Много е хубаво! Необратима е трансформацията на мелниците във великани, уви. Но този, който има силата да милва великани, със сигурност има и дарбата да оплете криле. До там не зная някой да е стигал, но вярвам обесените гигантски страхове са мелниците на живота. |
Re: Жалба по вятърни мелници
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 23.03.2019 @ 01:04:56
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Неимоверно трудна е такава трансформация , да.Но.. пшеничено зрънце решителност за издигане ешафодите за екзекуция на страховете е достатъчно.И нужно.
Благодаря ти! |
]
Re: Жалба по вятърни мелници
от Marta на 18.03.2019 @ 10:27:42
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | И аз така преди години...виках на вятъра да ми върне брашното, но нямааа. Само напред се върти колелото, животът, мелниците и крачат великаните ...Подсети ме за приказката на О.Уайлд - тя е една от най-ревливите ми приказки, не мога да я чета без рев
"...Една зимна утрин великанът се обличаше и погледна през прозореца. Той не мразеше зимата сега, понеже знаеше, че тя не е нищо друго освен спяща пролет и че цветята си почиват.
Изведнъж той затърка очи в изненада и продължи да се взира и да се взира. Това наистина бе удивителна гледка. В най-далечния ъгъл на градината стоеше дърво, цяло покрито с хубав бял цвят. Клоните му бяха златни и сребърни плодове висяха от тях, а под него стоеше момченцето, което беше обикнал.
Зарадван, великанът изтича долу и изскочи вън в градината. Но когато дойде съвсем наблизо, лицето му се зачерви от гняв и той каза:
— Кой е посмял да те нарани? — Защото върху дланите на момченцето имаше следи от два гвоздея и следи от други два гвоздея имаше на крачетата.
— Кой е посмял да те нарани? — извика великанът. — Кажи ми, та да взема меча си и да го убия!
— Недей! — отговори детето. — Това са раните на любовта.
— Кой си ти? — попита великанът. Странно благоговение го обзе и той коленичи пред малкото дете.
А детето се засмя на великана и му каза:
— Ти ми позволи веднъж да играя в твоята градина; днес ще дойдеш с мен в моята градина, която е раят.
И когато дотичаха същия следобед, децата намериха великана да лежи мъртъв под дървото, целият покрит с бял цвят." |
Re: Жалба по вятърни мелници
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 19.03.2019 @ 14:35:31
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Много любим приказник ми е Оскар Уайлд..Пиплаках си и аз пак
.Благодаря ти за това и за...оставящият без думи отзив ! Благодаря! :* :* :* |
]
Re: Жалба по вятърни мелници
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 16.03.2019 @ 11:23:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Замисляща е "жалба по вятърни мелници", инди. Четох я три пъти. А, пък, сто пъти се питах: защо Дон Кихот се е борил с вятърните мелници? |
Re: Жалба по вятърни мелници
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 17.03.2019 @ 11:24:21
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Щастливец е Дон Кихот с тия мелници..:) Явно всички имаме предписана поне по една битка в живота си.Който се уреди с някоя мелница, добре.Комуто великани се паднат...ми, шанс- явно Треньора е преценил , че им е в категоприята.
Благодаря ти сърдечно за отзива!
Поздрави! |
]
Re: Инстинкт.
от regulus на 16.03.2019 @ 09:50:37
(Профил | Изпрати бележка) | Определено прозрях фройдисткия "инстинкт към смъртта". :)
Но и без да изпадаме в такива псевдонаучни залитания, не може, поне в някои етапи от развитието си, да не разберем, че стремежът ни към великани с извиващи ръце е следствие на вроденото ни чувство за незавършеност и опитите ни, надмогвайки достигнатото и излизайки от илюзорния си комфорт, да се "усложним" (от сегашната ни гледна точка) в развитието си, докато достигнем чистата и спокойна простота на завършения и вечнобитиен Абсолют. И нищо по-малко от това. :)
Да превърнем великаните в мелници! :) Заради себе си. Но и заради тях самите... |
Re: Инстинкт.
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 17.03.2019 @ 11:41:13
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Честно казано, не съм сигурна, че мен ме има някъде в психологията на Фройд.Не е моят човек сякаш. Повече съм в Юнг и Адлер . И великаните не ме влекат, но...явно те имат своята психологическа зависимост от мен и ..гледайки ме такава -незавършена,се опитват някак да ме довършат, ако им се дам. :) Но.. има далеч по- приятни за довършване неща и ...да- нищо по- малко от тях! :)
" Да превърнем великаните в мелници! " е чудесно изведен призив. Амин! Дай Боже!
Благозаря ти! :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 862
ХуЛитери: 4
Всичко: 866
Онлайн сега:
