автор: Albatros

... в развихрени космически спирали след теб изгубих сетната си RAM,
дали ме виждаш – питам се? – едва ли, живея ли без теб, дори не знам,
приличам на златотърсач в Аляска, пресял незлатоносните реки –
опастрих подир топлата ти ласка дванайсет грама злато – за халки,
сега ти ида – недоходоносен! – помъкнал в денка ризите си две,
животът ми без теб виси на косъм, остърган от вселенски ветрове,

ще ти изпея – в сладостна омая! – на клип, записан в тъпия „Youtube”
как ужасът, без теб да чакам края, над мене люшка страшния си клуп,
все някой ден – и в някой час потаен? – преди да отлетя и аз натам,
нас Вечността със теб ще ни венчае в спиралите на светлия си храм,
във крайчеца на мъжкото ми лято вода донесох ти от три реки! –
и любовта – дванайсет грама злато, събрани във венчални две халки.