автор: yoro

Ще се опита да премине пролетта
през ледените пластове от минало.
Там спомени от властната съдба
се сипят върху мен като лавина...

Навярно топлината ще е мост
между живота и смъртта. Без изненада
една тъга, по-остра и от кост
на гърлото ми вечно ще засяда.

Едва ли ще разцъфне радостта,
не пеят овдовели птици.
Без слънцето на твоята душа
есента ми безпризорна ще се скита.

Но няма да съм сам. Една вина
като гладен хищник ще ме следва.
Ще нося белези от нежна светлина
до мига, във който ще изчезна...