автор: rimpo

Някога, някога много отдавна
се е случила тази случка забавна.
Да я разкажа искам аз тука
и нека да бъде тя за поука.
Живеели стари дядо и баба
и макар бедни, вкусен бил хляба.
Откак той бил зет, а тя била булка,
край реката обитавали малка къщурка.
Със съдрано кожухче, и то на открито,
перяла бабата в старо корито.
В реката хвърлял мрежи старикът отзарана,
да налови прясна риба за прехрана.
Така минавали дни и години,
а старците нямали дори и роднини.
Но веднъж на дядото, за почуда голяма,
в мрежата странна рибка се хвана.
"Желания три ще ти изпълня - тя рече -
но после ме пускаш и отплувам далече.
Добре помисли си и пак тук ела,
но не лъжи се, че сън съм била."
Върнал се старецът с улов богат този ден,
а както никога бил притеснен.
Какво да поиска, взел да се чуди,
въртели се в главата му идеите луди.
Можел да иска всичко, що има на тази земя,
даже и сила - да надвие триглава ламя.
Можел да иска младост, власт и пари,
ала имал само възможности три.
Изведнъж се сетил, че бил чувал за история подобна -
за Златната рибка, дядото и неговата бабка злобна.
Добре, че по пътя за вкъщи решил
и за случката дума не бил промълвил.
Още по тъмно на реката пристигнал -
от брега три пъти рибката викнал.
Нищо не искал тя да му дава:
"Ако може - казал - само бабата да е жива и здрава."
От думите му тези, тук някой би решил,
че старецът май нещо бил откачил.
А рибката странна от този ден онемяла -
такава любов друг път не видяла.
Не знам дали е истина или пък е шега,
но както чух историята, разказах я така.