... скиталецо, щом вятър те издуха из Нищото – пешак по пътя чер,
за теб ще е солчицата ми суха – и топъл! – хлябът в стария панер,
без теб и моят друм е невъзможен, за двама щом не е – защо е път? –
нали приживе скитници сме, Божем, и светлинки – блуждаещи Отвъд,
напъхай в сака връхната ми дреха и чифт чорапи в задния си джоб,
шишето с черно винце – за утеха, за сватби – за преливане на гроб,
да пийнем? – сетне нека ни търкаля светът из мрак, в спирали светлинка! –
до залеза стърчи една копраля, до изгрева – протегната ръка,
денят дени в смирената си кротост, да тръгваме? – и пътят е благат...
Скиталецо, бъди ми брат, защото без теб съм никой в смахнатия свят.