Любов, но малка скъпоценна мощ
в сърцето – утаено огледало
и после от разкоша, ден и нощ,
изчезват цветовете – дишаш в бяло.
Цъфтят душите с аромат любим
и пълнят самотата си с чувство,
и римата открила своя рим,
избухва нежно в топлото изкуство.