автор: antoan1antoan

Горят ме пламъци изгубени,
претоплят кухи коловози.
Сърцето ми е буца пръст,
в съня ми блудстват скорпиони.

Синееха очите ти за мен.
Делихме хляба и мечтите.
Постеля, ласки като в храм,
отидоха в небитието.

Защо доверието свърши?
Искрата другаде пренесе...
Кажи ми как да те сменя,
като рефрен на скучна песен?