автор: giro

Сутринта, стояща не твърде далеч от предишната вечер, изпрасках една. Тя се оказа съвсем до мен и чакаше да се събудя, сякаш, за да я довърша. А не помних, че съм я започвал. Сутрин винаги съм горещ, но тази беше хладна. Не, не беше ледена, но течението на нощното лято през прозорците й бе попречило да се стопли.
Окопитих се и свойски я подхванах с едната ръка през гладкото тяло. Надигнах я в мълчание и студенината на обвивката й ме ококори. Докато възбуден тръпнех от наслада, тя ме съвзе като зимен повей през пустинята Сахара. Свърши мигновено.
А аз едва сега започвах.
До обяд вече бях изпраскал още единайсет бири.