1.
Два стръка от пролетни цветове се родиха в един и същи миг, нежно докоснати от полъха на южния вятър. Отвориха едновремено очи, протегнаха листенца към светлината и се усмихнаха един на друг. Бяха се появили на две съседни дръвчета, докосващи се с някои от клонките си.
Едва доловили присъствието си между фонтаните на изливащата багрите си пролет, те се харесаха от пръв поглед. Останаха огрявани от изгрева, сплели мислите и не бързаха да ги разделят както бе редно за пролетните цветове.
Той беше в мека пурпурна окраска, а тя уловила топлината на ванилия. Косите ѝ се протегнаха с ветреца към него, а той ѝ изпрати букет от пролетни аромати.
Гледаха се дълго, много дълго - нужното за слънчевите лъчи време, в което да напълнят очите на пурпура с по-тъмен и замислен отенък, а усмивката на ванилията да я стопят до едва забележима извивка, като шарка на клончето, което я държеше.
Нейните очи имаха цвета на дивия кестен, а неговите устни горяха като кипнала със залеза жар.
Вятъра им прошепна, че името ѝ ще бъде Пролетно ехо, а пурпурния цвят нарече Зведен блясък...
2.
Двамата се заобичаха така пролетно силно, че с докосването си, заляха всичко наоколо с приливните вълни на любовта си - истински и чисти, както могат да бъда само два цвята, родени от страстта на пролетта и слънцето.
Споделиха си няколко крехки мечти, оставиха ги да узреят и ги харесаха - усетиха, че това е трепета на щастието, споделеното щастие. За късмет нямаха спомени, които да обременяват мислите им и с импулсивен трепет, едва пропукали обвивката си, без да се замислят се врекоха един на друг.
Обещаха си, че щом се закрепят на клонките да слеят прашеца си в един, да останат неразделни и да родят нови ванилено-пурпурни цветове.
И ще ги нарекат Звездно ехо...
3.
Докато преливаха в нежни ухания, върху листата им кацаха и отлитаха крилати създания, поели по пътя си в пролетния ден.
Първо минаха дружина златисти пчели, силни и неуморни в своя трудов полет. Пчелите гребнаха по шепа от нектара на Пролетно ехо и отидоха да го излеят в кошера си.
Дълго жужаха гласовете им, че медът това лято щял да бъде с ванилов вкус.
След тях, макар и само за няколко маха на крилете си, се завъртяха и ято тюркоазени водолюбиви кончета, дошли от близкия поток, за който разказаха, че имал плаващи лили по водите. Също като тях цветя, но доста по-големи и обичали реката.
- Те обичат да им пеем – споделиха им те и затрептяха, уловили играта на светлината в крилете си, превръщащи я в трептяща дъга.
Кончетата опитаха по глътка от нектара на Звезден блясък – хорово извикаха, че сокът имал звезден огън в него литнаха да разкажат за вкуса му на лилиите.
Двата цвята си замечтаха за езеро и водопад...
4.
Пурпура и ванилията се усмихваха един на друг през целия ден, а слънцето стана единствен свидетел на разгорялата се любов между тях. Лъчите му играеха по телата им и те цъфтяха от топлина. Вярваха, че този ден ще бъде просто безкраен.
Но преди да успеят да се нарадват един на друг, непознати и некрилати същества минаха и спряха пред тях. Аромата на любовта им привлече вниманието на тези същества, които поискаха да го притежават само за себе си и откъснаха по клонка от дръвчетата, родили двата цвята.
Пролетно ехо и Звезден блясък бяха понесен в различна посока - съдбата им определи без предизвестие да бъдат украса в две далечни един от друг домове и така разделени завинаги. Пропаднаха всичките им мечти – от любовта поникнали и толкова сладки в увереността им, че ще бъдат винаги заедно. Отронени като две пролетни въздишки на деня, едва родени в него, вече бяха задължени да бъдат и забравени.
Като нереалност в отминаващ сън, докато безгрижните им похитители ги отнасяха на север и на юг, двата цвята успяха да насилят мислите си и да разменят последни шепоти един с друг:
- Ще те потърся отново! – прошепна ехото на ванилията и листата ѝ се намокриха от бликнали като роса сълзи.
- В другия живот, като този път и двамата ще бъдем котки! – отвърна звездния пурпур и изпрати прашеца на последната си въздушна целувка към своята любима.
Пролетта укорително погледна слънцето, но то вече губеше светлината си в меките обятия на своя си сън...