автор: apostola

Твоето присъствие до мене,
като полъх в лятната ми нощ е.
Че без теб сърцето тихо стене
влюбено до кръв във твойто още.

Тишината да взривим без думи...
Полъхът надеждата да гали.
Пак да тръгнем по неравни друми
и любов душите ни да пали.

И на двама мислите се сляха
да нагазим в бялата ни зима.
Под капчуците на топла стряха
още дълго, дълго да ни има.