автор: esperanca

„ Самотата може да доведе до необичайни форми на свобода” Фабрицио де Андре


С откъсването си от ръба на скалата, водната капка е устремена към земята по най-прекия маршрут от горната част на стената до долната. С рождението си се стремя по най-пряката линия към любовта. Идеалната траектория за любовта е невъзможна. По закона на физиката, земното привличане чертае траектория на водната капка в идеална права. По закона на хората, любовта е възможна само с преодоляване на съпротива.
Съпротивата на личния избор. Да избера любовта осъзнато е доброволен отказ от себе си. Алтруизмът е на границата между нормалния и несъвместимия със здравето начин на живот. Милосърдно изцеждане капка по капка от себе си, без предварително гарантирано кръвопреливане.
Съпротивата на егоизма. Мислите, които ме движат да вървя напред и нагоре до границите на личния предел, очертават маршрутите, по които тръгвам. В преодоляването на моя лимит, съм инспирирана от волята си. За да се справя разполагам само със собствените си възможности. Животът ми не е низ от трудни моменти, той е и моят идеал. Живеенето на предела на възможностите, е движение към падане. Живот на ръба със смъртта. Мога да достигна само до своите лични граници. Това не е крайният предел на възможностите за човечеството. Когато осъзная, че съм пред личния си лимит, умирам, защото няма какво повече да отдам на живота. Макар и животът да има какво все още да ми даде.
Съпротивата на самотата. Основният парадокс на живеенето. Обратно на очакванията, даващият не е пълен откъм присъствие. Любовта не гарантира любов. Усещането за любов идва от удовлетворението на дара. Даряването носи радост. Получилите, дори и да изпитват благодарност не обикват донора, ако от своя страна не са способни на добродетелност. Защото дарът в оскъдна почва горчи със задължение, от което вместо плод, прораства бурен. Боде и запустява душата. Да се слея със собствената си самота е единствена предпоставка да я преодолея.
Съпротивата на свободата. Винаги съм привличана да стигна отвъд предела на възможностите си. Най-голямото предизвикателство за мен, съм аз. Перфектният стил на живеене - да преодолея себе си. Неспокойната личност не може да продължи само в рамките на съществуването. Търсещият дух дири сливане с природата, не за да оцелее, а да открие какво друго може да надгради върховното удоволствие на живота. Когато дълго време съм подложена под напрежението на толкова силна инспирация, собствената ми душа се намира срещу самата мен. Все едно ме наблюдава от упор как ще се справя с предизвикателството на поредната ситуация. Свободата е синоним на смъртта. По-скоро е връзката на смъртта с живота.
След преодоляването на цялата съпротива по пътя, при налична сила от естествена еуфория на живота, срещам любов. С настъпването на възрастта, разбирам натрупаните житейски опитности, разполагайки единствено със собствените си възможности, невъзможното е и нула , и безкрайност едновременно.

Из "Свирепо усилие"