Каква Сила
прочиства Природата,
та щом я погледнеш се сещаш
за Шестоднева на Бога
и за първия плач на човека!
В понеделник
Тя в теб да се върже,
но с корен отвън-навътре,
във вид на цветче, обърнато
с листенца към тъмните ъгли!
Във вторник,
макар че си малък,
врата на срама да подстриже!
Да те спаси от удавяне
в плиткия вир на безгрижието!
В сряда
с роса да измие
очите, затънали в чуждото!
Да изтъни с два номера шията,
задушена в яката на нуждата!
В четвъртък
да стресне сърцето ти
в театъра, жаден за ядове,
макар че салонът се смее,
че имаш вода във коляното!
В петък,
фаталния делник,
да прочете твоите стихчета
и като две и две да те върне
в светото начално училище!
В събота
да помете шумата
от душата, невярваща в есени,
цветя да засее край друма й,
и да я проводи със песен!
В неделя
тревите да гаснат,
а ти да твориш под килима им!
Да червенеят в белите пасища
пролетни притчи!
Амин!