автор: Albatros

... когато бялата вода измие грешното ми тяло,
прекръствам чорлава брада пред вехтото си огледало,
пустинно чело, топчест нос, петна и старчески лунички,
и ме измъчва прост въпрос, навярно ги измъчва всички? –
ще бъде ли денят добър, и справедлив – светът, за всеки,

дали косачницата Смърт към мен проправя си пътеки,
дали ще стигне моят хляб – да хапнат с мене други двама,
човечец – праведен и слаб, да пална вощеница в храма,
над щъркеловите гнезда ще чуя ли как щъркът трака? –
когато черната вода от мен навеки смъкне мрака.