автор: osi4kata

спомен

В разгара на лятото някога беше, морето плетеше къдрици,
а баба подготвяше бели череши за сладко, защото обичам
и всичко изглеждаше толкова просто, така обяснимо и лесно,
бе къщата пълна с роднини на гости и беше кошмарно чудесно,
а мама и тате надуваха топка - за плажа, защото ни трябва,
сестра ми - понесла съседската котка, отсреща подготвяха сватба
съседите, женеха син си, моряк (по западна линия, браво),
след сватбата казваха качва се пак на кораб и тръгва направо.
Люлеех се волно на люлката аз, висяща на клон (на магия)
и от възторг до небето пищях над цветни лехи и саксии.
По някое време и вуйчо дойде, той спеше почти до към пладне,
"Готов съм, превземаме Черно море!". Потегляме всички към плажа.
В разгара на лятото - гларуси, смях и сладко от бели череши,
разплитах вълните, русалка им бях. И всичко по-истинско беше.