автор: Bukvist

На дамите, над 40-те, родили инвитро

Небето наесен нестинарно намига.
Ноември нашепва нотописен напев;
намилва, нашарва нюанси незрими
нефритено някак, необятно навред.

Ноктюрно насън негалунно напява
небудното, ниско, насълзено небе.
Неони накуп нагърмяват наяве,
насичат, нацепват небесата надвѐ.

Но нейде наблизо начева, назрява
неописана нийде, невиждана нощ.
Нощ новостишна, нерисувана, няма,
наронваща нотно надъждѐн небосвод.

...Нощта наблюдавах намокрен, настръхнал.
Нарочно нощувах навън. Начаса
невяра, несвятост, неблагост напъдих,
налюбих нетленните: нощ, небеса.

Ноември настъпи. Немлади, но нежни
неутробно наченахме наш негастих;
нарекох наченато нежно Надежда.
Новородие-нимб навъзбог назвездѝ.

*нимб – ореол, сияние