автор: rimpo

Ти дори и не знаеш
колко пъти на сън виках твоето име.
Събуждах се сам
и в здрача болезнен зовях те.
Денем вървях из града и те търсих с очи,
но чужди погледи само съзирах.
Ти дори и не знаеш
колко нощи стоял съм под твоя прозорец.
Там с цигара в ръка си припомнях,
всички мигове, изживени със теб.
После, след дълги среднощни разходки,
отново самотен се връщах във къщи.
Ти дори и не знаеш
колко пъти в тишината с тебе говорех.
На мрака разказвах за тебе
и пак за тебе на Господ се молех.
Ти дори и не знаеш
как безумно лудо обичам те.
Жалко, наистина жалко,
че дори не пожела да узнаеш.
А аз, тази любов безнадеждна,
ще нося до края във себе си.