Сърце съм аз, прокудено от рая,
с просрочена пред Господ ипотека...
Летя надолу, и боли, аз зная -
надеждата измъква се полека.
Сърце съм аз, с инфаркт на добрината,
с която искам да се преродя...
Обичам всички, повече зората,
пред мрак обяздил крива свобода!
Най-важно за Сърцето е да има,
с кого да сподели за Светлината...
Тя странен дар е, лято е, и зима.
Teжи, кърви, но гони… тъмнината!
Аз съм Сърце, разбито на парчета,
на хиляди кристални пеперуди...
За Алфа мислех се, но май съм Бета,
в душата ми Спасител се събуди.