Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 964
ХуЛитери: 4
Всичко: 968

Онлайн сега:
:: ivliter
:: pastirka
:: Marisiema
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВъздушен отпечатък
раздел: Избрано поезия
автор: daro

Дочувам гласовете на безмълвните подмоли –
непременно с ролите си да се съгласявам
и от длетото да живота си да се отказвам;
просветките да притъмня до корен,
а раздвоеният език да се покланя.

Да бъда възвисен до връх на водна леща
сред застоялата вода на равнината –
все тая.
Изтичащ като змиевиден ручей ще ме срещаш
нататък,
и нататък,
и нататък...

Така, запътени към неизвестното усое,
телата ни от избледняла диря,
наново ще измислят обетовано условие
да бродят дирейки
и брод да си намират.

Каквото и да е било – било е вересия –
без памет веществата са оставени да гният.

В меандрите на времето се блъска песента на гургулицата,
тежаща колкото живот и колкото живота кратка.

Единствено небето ще ѝ подари въздушния си отпечатък.


Публикувано от anonimapokrifoff на 22.02.2019 @ 09:19:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 08:23:17 часа

добави твой текст
"Въздушен отпечатък" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Въздушен отпечатък
от libra на 26.04.2019 @ 21:42:29
(Профил | Изпрати бележка)
по нещо ми прилича на моя 'печат' но на обратно :)
Изтичащ като змиевиден ручей ще ме срещаш
нататък,
и нататък,
и нататък...
:)


Re: Въздушен отпечатък
от daro на 27.04.2019 @ 09:35:06
(Профил | Изпрати бележка)
Живо-здраво, Ил - радвам се да те срещна отново тук!

Светли дни по Възкресение... и не само, и нататък! :)
...(.)

]


Re: Въздушен отпечатък
от zebaitel на 28.02.2019 @ 08:44:16
(Профил | Изпрати бележка)
От няколко дни си чета стихотворението ти, Дарче и, признавам си, намирам все повече нюанси в него и все повече ми харесва! На първо четене в съзнанието ми витаят само върхът на водна леща и песента на гургулицата...после става по-хубаво и по-дълбоко...

А последните три стиха са завършека на една прекрасна, философска изповед...или поне аз го възприемам така!

Ще продължавам да си го чета!


Re: Въздушен отпечатък
от daro на 28.02.2019 @ 19:00:55
(Профил | Изпрати бележка)
Живец, и аз от няколко дни предполагам, че четеш това ми творение. И знам, че не е задължително да получа отзив от теб. Вярвам, че можеш да си го обясниш - защо! Но сега ме предизвикваш да ти отговоря... и то в един "специален" за мен ден - от години не съм бил в невъзможност, да напиша нещо "умно, обмислено и нежно".
Но хубавото предстои...

(((О)))

]


Re: Въздушен отпечатък
от tearfly на 27.02.2019 @ 19:28:00
(Профил | Изпрати бележка)
Мисълта понякога е една спирала. Движението на творящия, с душа и сърце, е нагоре… без ергономични стълби и с всички версии на битие и духовно…

Приковаващ, същевременно освобождаващ текст, Радо!
Благодаря!


Re: Въздушен отпечатък
от daro на 28.02.2019 @ 07:12:42
(Профил | Изпрати бележка)
И аз ти благодаря, Еми... за присъствието!
Оглушал съм за себе си, но съхраних и развивам Слух за дълбинните светове. Да, чувам те ясно! Творческият морал изисква да ивършваме личните си разпятиян не другаде, а в духа.
Защото само там... да, някак си странно е, но усещането за освободеност открива друг смисъл в свободата от ежедневие.
А той е - глас над безмълвните подмоли... които не спират да ни принизяват, изпращайки ни шумотевици и утешители, без въздушен отпечатък!

(((О)))

]


Re: Въздушен отпечатък
от shrike на 23.02.2019 @ 11:04:19
(Профил | Изпрати бележка)
Просветва ми! Добавяме душата като измерение и равнината се превръща в многомерна песен на гургулица. Но да, безмълвните подмоли никак не обичат стръмнината и кривината на многоразмерните пространсва. Ти само не изпускай длетото. Вярвам всеки отпечатък има памет, очите ни проглеждат трудно в тъмнината...


Re: Въздушен отпечатък
от daro на 24.02.2019 @ 07:52:21
(Профил | Изпрати бележка)
Добра среща, Шрайки!?
Вслушвам се в думите ти... и няма да изпускам длетото, докато се надграждам в общото.
...(.)

]


RE: Въздушен отпечатък
от mariq-desislava на 22.02.2019 @ 17:50:36
(Профил | Изпрати бележка)
Така пълноводно ми се разля из душата, височиннико, чак се загубих в собствените си дири.:)


RE: Въздушен отпечатък
от daro на 24.02.2019 @ 07:56:56
(Профил | Изпрати бележка)
Деска, хайде сега да се подирим в общите ни следи.?
Там ще открием неразривната ни пъпна връв - земя-небе.

(((О)))

]


Re: Въздушен отпечатък
от Marta на 22.02.2019 @ 14:28:22
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
гъсто е в меандрите...песента на птица-гургулица тежи като монета. която хвърлям в ручея нататък ;) небето ни праща въздушни целувки по всеки лъч и вятър, със всяка капка дъжд
единствено небето, единственото ни небе, единството-небе



Re: Въздушен отпечатък
от daro на 24.02.2019 @ 08:12:33
(Профил | Изпрати бележка)
Да, Доре - в единството, дъждът ни е пратеник, който отмива съмнението за предназначението ни - индивидуалният ни път в общата божествена принадлежност... наречена дух и душа.
Благодар за прочита и отделеното за мен време!
(((О)))

]