Познавам двама-трима души, за които смятах, че са овладели ежедневното напрежение и успяват да са весели и спокойни. Те всички карат Тойоти Приус. Наскоро разбрах, че всички те също така употребават медикаменти с рецепта, от онези, със странните имена завършващи на „зак“ и „зин“.
Та като споменах Приус... По американските пътища има някои много опасни шофьори. От статистическа гледна точка, тукашният еквивалент на Голф Двойка-та е Тойота Приус. Но само от статистическа. Стилът на Приус-шофьорите е много различен от голфаджийския - те карат като оглупели от слънцето, агресивни зайци. Ако ви се наложи да шофирате в САЩ, избягвайте Приусите така, както в България избягвате черните пернишки голфове с ваденка на череп и кости на задното стъкло. Не спирайте до Приусите на светофар. По възможност не спирайте също така пред и зад тях. В града никога не ги изпреварвайте – опитайте се да се отдалечите от тях, като смените лентата и, ако се налага, изберете нов маршрут. Отклонения до 5-10 км си струват в името на това да избягаш от Приус. На магистрала обаче ги изпреварвайте максимално бързо, без колебание, като оставяте разстояние, каквото бихте оставили между себе си и едрогабаритна селскостопанска техника, ако тя (техниката) можеше да се движи с 56 км/час.
Другите страховити шофьори по американските пътища са ужасно старите старци. Аз съм твърдо против да се забранява на хората да карат след определена възраст – това би било дискриминация. Но тук, в Америка, не става въпрос за възраст. Говорим за 90-годишни обекти на геронтологията, които спират напряко на инвалидните места пред супермаркетите и излизат от старите си Плимут-и, измъквайки след себе си бутилка с кислород на колелца, свързана към носовете им с прозрачни пластмасови тръбички.
Единственото, което засега спасява Америка от катастрофална разруха по пътищата, е фактът, че на тези старци все още не им е хрумнало да сменят древните Плимут-и с Приус-и. Засега - слава на екологичния маркетинг! - Приусите явно се карат само от хора, взимащи лекарства с жълта рецепта.