автор: Albatros

... навярно нейде в Чад или във Того се стягат вече птичите ята,
на мен не ми остава твърде много – и скоро ще си тръгна от света,
безкрайни зими и лета проводих, пих от тревите пролетни роси –
красив статист в досадни епизоди, играех за едничкото „Меrci!”,
отиват си от мен полека-лека възторзите на грешната ми плът,

не ме вълнува лунната пътека, ни да поема пак на дълъг път,
овързан със невидими вериги във свят на скверна лъст и суета,
цял ден мълча върху светите книги – и мъдрите мълчания чета,
бях тихо многоточие, с което замръквах – малък, праведен, добър –
Човек от календара на небето с две крайни дати, раждане – и смърт.