автор: _katerina_

Крило на пеперуда е небето,
земята чародейна самодива.
В целувките на изгрева вълшебен
се къпят и се любят ненаситно.

Отмята тя полите си божурени,
във шепите на вятъра се крие
да стигне там, във скута да се гмурне
на либето си - мъжката закрила.

Но мечът под крилото наранява.
Душата изтерзана дали плаче?!
Любов сърцето дава във замяна
на обич като тежък кръст в сираче...