Тя обича къщи, а къщата й представлява огромен маков апартамент, в който има многобройни вази, пълни с изкуствени хризантеми.
Има и тераса, под която в саксии живеят охлюви. Страхува се от височини, а веднъж когато заседна в асансьора натискаше произволно клавишите на телефона си. Чак когато се изпишка върху вратите малко се поуспокои, но продължи тихичко да скимти. Когато заблъска с все сила хората, които живеят във входа се усетиха, че от клетката може да излезе човешко същество, а не животинка или някакъв животински хибрид…Блъскаше ли блъскаше, но никой от живеещите във входа не смееше да отвори вратата. Най-накрая успя да се свърже по телефона с Повреди, а от там изпратиха екип, който за по-малко от десет минути я измъкна от помийната яма, в която бе останала вече няколко часа. Подариха й цвете, което когато, изсъхна запази цветовете си, а майка и каза, че това е много интересен факт и се дължи на особения колорит на сезона. Тези, които я чакаха да излезе от асансьора веднага й поднесоха букет с цветя. В него имаше всякакви, и й пожелаха успешен ден, а по-нататък много късмет при возенето с асансьорите. А малкото дете веднага се вряза в полите и и долови миризмата на урина. После се обърна на страни й се направи, че нищо не усеща, че нищо не може да развали настроението му през този слънчев ден. Когато тълпата се разотиде от Повреди й връчиха копие от протокола и й казаха, че подобни асансьори „живеят на системи“, че след десетина години я ги има я ги няма. А после на улицата детето я настигна и поиска да я целуне, защото повярва в нея във волята й да оцелява. Щом оцеляхте в един толкова „откачен“асансьор със сигурност ще можете й на бойното поле, каза детето, чиито ръст учудваше и смайваше. А не на мен тия не ми минават, каза жената. Аз на война няма да отида, защото съм миротворец до дъното на душата си. И после се загледа в червеното човече на светофара направи й впечатление колко дълго време то задържаше движението. Не пускаше колите в най-хубавата част на булеварда няколко минути, а през това време децата пресичаха от другата страна на кръстовището. Там имаше училище и градина със свежи цветя. Там със сигурност има нови асансьори, помисли си Катя. С някои от тях качват храната, с други возят учителите и т.н. Ще отида и ще проверя каза сама на себе си. След кръстовището видя красива градина-самия училищен двор, а покрай оградата бяха разцъфтели рози. От онези, които издържат и на най-студените дъждове. После видя табелата, върху която имаше надпис: "Моля, не късайте цветята" Просълзи се. Само допреди час тънеше в мизерията на един пуст квартален асансьор, който възрастните хора отдавна пренебрегваха, а сега й се усмихваше млад господин в градина с рози и всичко останало. Някога оградата на училищния двор беше ниска и кичеста. Можеше да се прескача, без да те нарани, а там където сега са розите имаше беседка с голяма маса, върху която децата играеха на Черен Петър. Искаше й се да се качи до втория етаж, за да открие стара своя позната, но мисълта, че отново ще се наложи да се качи на асансьор я обезпокои. Беше свободна да избира й реши да повика асансьора. Влезе без проблемно в училището. Оказа се, че всички асансьори се ползват единствено и само от персонала, но за нея ще направят изключение. Колко чисти асансьори - помисли си. В действителност изглеждаха като нови, но не се престраши да влезе. Затвори вратите й продължи нагоре по стълбите, до зелената врата. В коридора дочу познат глас, после разговорът продължи на двора до розите. Там играеха деца. Щом видяха непозната физиономия побързаха да посочат табелата до розите. Знам, знам отвърна Катя й след час попита къде се намира най-близката автобусна спирка. Те посочиха Юг и отново потънаха в играта, а Катя си тръгна, като оставяше в калта огромни следи заради грайферите. Махаше й познатата учителка, потънала в размисъл заради историята с асансьора. Онзи Юг, който сочеха децата бе поляната зад блоковете. Когато приближи видя улицата, нацъфтелите цветя в алеите, а в страни постройка, която изглеждаше необитаема. По всичко си личеше, че това е изоставено училище или административна сграда, която е останала необитавана поради ред причини и сега се рошеше. Дворът беше ограден с ламарина и тел, но за съжаление от много места можеше да се влезе. Въпреки че тези ограждения бяха многократно възстановавани нощно време през тях преминаваха бездомни, понякога й семейства, които отковаваха входната врата й се настаняваха на завет. Сега нямаше никой и Катя усети това от далеч. Рехав кучешки лай идваше отвъд хълма-там откъдето започваше парка. В двора бяха нацъфтели безброй сливи, а люляка изпращаше своя аромат надалеч. Катя продължи да обикаля, но се натъкна единствено й само на счупени стъкла и прободени от пирони дъски. Когато влезе през отворената врата на приземния етаж се наложи да вдиша застоял въздух и инстинктивно извърна глава на страни. По пода имаше разхвърляни обуща и дрехи, но сред общия хаос съзря добре запазен ръчен часовник. Избърса го от праха й го прибра в джоба. Та това е кражба, мила Катя, каза сама на себе си…Нищо! Нищо! Продължи да разсъждава, но същевременно оглеждаше сякаш сега бе частен детектив или следовател повикан на специална мисия. В една от стаите бе образувана малка кухня, но по всичко си личеше, че храните по етажерките и в наработещия хладилник са с изтекъл срок на годност. Погледна през мръсния прозорец, за да се убеди, че никой не идва. Така й беше. Сякаш бездомниците бяха изгубили интерес към тази сграда. Чуваше се, че щяла да бъде поставена охрана и по този начин набезите нощно време, сведени до нула. Това, което привлече най-силно внимание Таня засне с камерата на телефона. Беше наработещият асансьор. Асансьорите бяха два всъщност голям и малък. Малкият беше заседнал някъде между етажите й вратата не се отваряше, а щом отвори вратата на големия асансьор Таня за малко не изпусна телефона от ръката си. Намери всъщност пода й тавана изкъртени. Крачка напред би я отпратила в шахтата затова написа с химически молив върху вратата: Внимание не отваряй опасно за живота!!! След това направи крачка назад извърна глава от „всичко онова“й си тръгна. От онзи ден влизаше в асансьори само при крайна необходимост.