автор: Albatros

... посестрима на Майката Природа, в кашонче от коняк със три звезди,
една Писанка в избите под входа три малки, слепи котенца роди,
комшийките ми свикаха консилиум – донесоха млекце и кашкавал,
и котенцата – мънички, тъй мили! – покрих ги с моя топъл зимен шал,
дойде съседът, който гледа лошо, щом му звъня за стиска сладка сол,

и сетне пихме винце с дядо Гошо – менте мерло от варненския МОЛ,
кой смъкна разклонител и духалка, не знам? – но стана топло подир миг,
бях тъй щастлив – в мазичката ни малка, да чуя топъл български език! –
и дълго – връз кашончето на пода, с три котенца, дошли за дъх живот,
аз благославях Майката Природа, че бяхме хора в зимния ни вход.