автор: argonyk

В живота ми забързан – знак крайпътен –
по мене жълто куче ли пролайва?
Любов далечна погледа ли мъти,
или пък стърже в лепкав мрак трамваят?

Такъв ли – медна круша, плод обрулен,
такъв ли – безнадеждно непотребен –
аз рими ще редя под восък лунен,
сред грозни думи да се будя лебед?

Но днес не чакам шум от бледа слава,
ни утре ще вървя по лесни знаци.
Сега в стиха ми нека се познаят –
които се размазват от овации.

Простете този изказ безпардонен!
Като канарче жалко не суфлирам.
За маскарад и маса неудобен –
възпявам ямурлуци и пастири.

Не чакайте удобно да се кротна –
ще гоня на съдбата всички хрътки!
Да стихна мога само – доживотно –
под цъфнали липи в една прегръдка!