автор: zebaitel

Баба ми Руса
В оскъдните ми спомени за нея баба ми Руса седи на стол вкъщи, дошла е на гости, нарежда на мама Радо това, Радо онова и не се усмихва. Сигурно съм я намразила на момента, защото никой не се обръща така към мама и няма толкова безцветни очи, противно бяло лице и нос, който стърчи като залепено папие-маше по средата му. След
всичките прочетени приказки за злобни мащехи, тя направо ми се яви като тяхното едро, кокалесто и ъгловато олицетворение. Е, сигурно и разказите на мама са помогнали, макар да не си спомням мама да се е опитвала да ми внуши неприязън към нея. Мама не таеше лоши чувства към родата, но беше безпощадно честна, когато разказваше за тях. За дядо, когото бях запомнила с това, че ме заведоха да го видя, когато беше вече болен, той ме погали по главата и ме прати да играя на двора с братовчедите, а те пуснаха кучето и то ме ухапа по крака, аз ревах неистово и стана една голяма бъркотия, не знам почти нищо. Не бил богат, даже бил доста беден и мързеливичък и все имал да плаща дългове, а истинската ми баба, Кръстина, била тъмнокоса и скопосна. Само че, като всяка жена по онова време, забременявала всяка година и, когато била бременна с четвъртото си дете и то в напреднала бременност, дядо решил да ходи на воденица, и я накарал да слезе в хамбара, който бил почти празен, та пътеката по средата се издигала като мост, и да му подава отдолу крините с пшеница, за да натовари магарето. Не знам дали въобще му е минало през ума, че това е недопустимо усилие за бременна жена, било си в реда на нещата. Баба получила кръвоизлив, даже не могла да роди мъртвото си дете – така си умряла с него в утробата. Пратили децата, мама на три, леля на пет и най-малката ми леля на една годинка в съседите, докато мине погребението и пред дядо действителността се изправила като Бакаджика – ако намери бързо нова жена, значи го е изкачил, ако не, ще умори и децата си, защото сам не би могъл да ги гледа. Тръгнал по селата наоколо да се сватосва, ама какво да предложи освен себе си, трите си деца и сиромашията. А баба Руса, която тогава естествено не била баба, а поизостанала мома, дали защото била възедричка и белезникава, дали проклетийката й бързо проличавала, го нагостила с боб. Бобът малко дрънчал по чинията, а запръжката му била загоряла, но дядо преглъщал и само се надявал тази жена да каже да, че била последната му надежда. Отнело му един месец да я убеди, през това време съседките вече натяквали за децата, та когато я довел, всички въздъхнали с облекчение. Казали на децата, че майка им се е върнала от гостито, където била и ги пратили обратно у дома. Новата жена не била толкова скопосна като майка им, но децата едва ли са разбирали това, само че и тя започнала да ражда всяка година, къщата се напълнила със сополиви и недохранени дечурлига, по-големите трябвало да гледат по-малките, а и често получавали по някоя плесница кога за закуска, кога за вечеря, понякога и за обяд като бонус.
Мама боготвореше учителите, особено своята учителка в началното училище. Като кажеше „госпожицата“, сякаш казваше „Богородица“. Когато мама тръгнала на училище, още първият ден госпожицата казала на децата да съобщят на родителите си, че трябва да им дадат пари за плочи. Аз съм виждала плоча само в музея, но да кажем, че това бил първообразът на сегашния таблет – плочата била разчертана половината на тесни и широки редове, половината на квадратчета и върху нея се пишело с калем, нещо като пастел и се триело с парцалче или най-често с ръкав. Мама съвестно предала съобщението на баба Руса, която тогава пак не била баба, ами вечно бременна, изтормозена млада жена, баба Руса рекла откъде пари за плоча, грабнала изтърканата плоча на по-голямата й сестра, разчертала я с един гвоздей и я връчила на мама за ползване. При вида на това секънд ханд пособие на следващия ден, госпожицата много се ядосала, повъртяла произведеното от баба Руса помагало в ръцете си, после отворила прозореца и го пуснала върху каменната настилка на двора. Мама ревнала с пълно гърло, защото знаела какво я чака вкъщи, ако се върне без плоча, но госпожицата я успокоила, че ще говори лично с баща й. Не знам откъде дядо е намерил пари, но явно го е досрамяло много и намерил, мама се сдобила с нова плоча като всички първолаци, а госпожицата с място в детското й сърчице.