автор: rimpo

Щом се сля с уискито в мойта чаша,
като празнична заря ледът запука,
а аз, като унил мечок без Маша
обзет съм от апатия и скука.

Бутилката с напитката прекрасна
отново пак до дъно ще прозира
и заспивайки мечтите си ще просна
съдрани да се веят на простира.

А утрото в мене ще разсее
всякакво съмнение излишно,
че любовта навярно в нас вирее,
заложена в душите генетично.