Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vesapo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13944

Онлайн са:
Анонимни: 422
ХуЛитери: 1
Всичко: 423

Онлайн сега:
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОстро черно камъче
раздел: Избрано проза
автор: krasavitsa

На traveller

Има моменти в живота на човека, когато започва особено остро да съзнава преходността му.
Тогава отнякъде се появяват спомени, които настояват да бъдат споделени. Най-нахално настояват.
Не те питат искаш ли ги и дали ги харесваш. Държат се като живи същества, които имат всички права да съществуват, да битуват не само там и тогава, но и тук и сега. Да се свързват с други спомени и смисли, като образуват нови, по-различни и завършени смисли.
Един такъв спомен ме споходи, намери си мястото в живота ми и сега иска да не си мълча, а да разкажа как преди почти четвърт век ме заведоха при художничката Лика Янко, за да си харесам картина и евентуално да я купя. Веднага казвам – харесах си, но не я купих, защото Лика не ми я даде.
Няма да правя анализи на творчеството на Лика – в онова време известна само на малцина, а сега, години след смъртта й, вече почитана и уважавана.
Същественото в случая е, че този спомен се съживи от острата миризма на лучена запръжка от апартамента на съседите. Странно, моите запръжки не притежават такъв ефект.
Същата ненавременна и затова усещана толкова остро лучена миризма ме е спохождала и много по-рано - възнесе се от студентската кухня във вътрешния двор и нахлу в легендарния Гълъбарник под покрива на Софийския университет в момента, в който ние възторжено рецитирахме Омир в оригинал.
Нерде безсмъртният Омир, нерде лучена запръжка с червен пипер… животът е странен и смешен.
И когато изкачвах стълбището в старата кооперация на ул. Дондуков за среща с картините на Лика Янко, отново ме пресрещна миризма на лучена запръжка. Сякаш настояваше да бъде неотделима част от изкуството.
Вратата отвори възрастна жена, облечена в смешен домакински пеньоар на цветчета. Въведе ни в напълно тъмен хол и запали лампата. Оказа се тъмен, защото жаден за светлина огромен филодендрон беше залепил листата си върху стъклата на прозореца. На пода в стаята бяха складирани с гръб към нас като наказани деца купища картини. Прободе ме с остър преценяващ поглед, но съпровождащата миризма на запръжка ме замайваше и спъваше и чувства, и мисли. Доста по-късно научих, че Лика била със сини очи и още се чудя как синьото може да бъде толкова остро, че да ми се стори черно. Можело.
Не губихме време да се впускаме в любезен разговор - жената започна да обръща наказаните картини към нас и пред очите ми заплува белият пясък, извезан с контури от въженца, мидички и камъчета. Тази техника не ми допада особено, прекалено ми е детинска и наивистична. Лика ги обръщаше бързо една след друга и оценяваше реакциите ми само с периферен поглед. Накрая, сякаш ядосана, се пресегна, подмина няколко малки картини и обърна с лице към мен една голяма.
Насред наивната пастелна чистота на камъчетата и мидичките, въженцата и мрежичките , изведнъж се появи Иисус. Доколкото си спомням, беше в полупрофил, но ме закова с остър черен поглед. В черното камъче на окото му беше съсредоточена светлина, която се лееше от цялата картина. Аз изтръпнах, а тя извика изплашено:
- Тази не се продава!
Дотам беше. Не казах нищо, отворих уста на изпроводяк само за да й благодаря за усилието.
Минаха много години оттогава. Всичко в живота ни се промени много. И Лика Янко я няма вече, за да я попитам къде е онзи Иисус, направен от въженце, но с остър поглед.
Не зная и дали вдъхновението на IT-инженерите е било съпроводено от миризма на пържен лук, когато са сътворявали технологиите, благодарение на които срещнах още един остър поглед.
С притежателя му бяхме общували дълги години, но само през интернет. Бяхме се карали, смяли и плакали заедно, без да сме се виждали. И разни полезни неща вършихме заедно. Надявам се да ги вършихме добре.
А когато Онзи от светлата въжена картина на Лика подреди нещата в съдбите ни така, че да се срещнем и наяве, отново ме прониза онова черно, но светещо камъче, което някога ми се изплъзна.
И миризма имаше. Не беше на пържен лук, а на съседския котарак, но пак я имаше. Най-предизвикателно.
Напоследък се питам – справяме ли се с този невероятен живот, който събира на едно място Омир, лучена запръжка, наивен Иисус от въженца и разгонен котарак?
Справяме се, скъпи.
С остър черен поглед. И камъче. Не се продава.


Публикувано от anonimapokrifoff на 14.02.2019 @ 08:55:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   krasavitsa

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2021 год. / 17:10:30 часа

добави твой текст
"Остро черно камъче" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Остро черно камъче
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 15.02.2019 @ 19:59:24
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
За амигдалата всяка миризма, отвеждаща до сърдечен спомен е повече от логична. :) Прекрасен разказ! И толкова точно улучена метафора е това камъче за онази неназовима божествена искрица, която за секунди успява да докосне и промени. Непродаваема, да.
Поздрави!


Re: Остро черно камъче
от elsion (negesta@gmail.com) на 15.02.2019 @ 09:17:17
(Профил | Изпрати бележка)
Не ти е и трябвало да купуваш картината - на теб ти се е случила :)

(Много обичам такива разкази - хем лични, хем универсални. Ето - дадох си сметка, че аз пък не продавам една мъничка бляскава бяла раковина :)


RE: Остро черно камъче
от mariq-desislava на 14.02.2019 @ 19:33:24
(Профил | Изпрати бележка)
Висок текст, висок със силата на внушението и с универсалното си послание - така го почувствах.{}




Чак не повярвах, че си тук
от Markoni55 на 14.02.2019 @ 14:40:14
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова ме зарадва появата ти. Какво съвпадение! Вчера си подрежзах разни книжа и си намерих онзи любим текст за Лондон, който си бях копирала, и който някъде зачезна...И днес отварям!!! Чудесата се случват!
С огромно удоволствие потънах в поредното ти пътуване в спомени. Времето е най-коректният съдник за стойността на изкуството. Но с този невероятен живот със сигурност се справяме. Нищо ценно не се намира в чист вид. Винаги е аранжирано странно. Важно е, че всеки си има формула - черен поглед, камъче, не се продава...


Re: Остро черно камъче
от zebaitel на 14.02.2019 @ 11:19:34
(Профил | Изпрати бележка)
Не съм забравила колко добре може да пише Красавица! Често си говорим с една приятелка колко ни липсва точния и и остър език в Хулите /не че ние постоянстваме там /!
Хубав текст! Човек не може да управлява спомените си и да си нареди кое възприятие с кое да съчетаят, факт. Но пък острото черно камъче, ех, острото черно камъче...