На гроба на В.М.
Насреща има плачеща върба,
бутилка вино близо се търкаля;
търкаля се и нашата съдба -
ту мие си лицето, ту се каля.
Накрая стигаш онзи сетен блок,
зад който има мол, но няма слънце,
и там, дали със бог или без бог,
душата почва шеметно да хълца.