автор: anaangelova

Има мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска безплътност. Малко болка.
Тази болка, безименната, прониква в тялото и обхваща сетивата.Стига до душата, там, където се крият тайните...
Мъчиш да я преодолееш.Вдигаш гордо глава.Продължаваш напред. Така заблуждаваш околните.Но себе си-не. Мислите текат като пълноводна река.И не дават отговори.Отчаянието взима част от нощта, сънят бяга като ранена птица.Желаеш неистово любимия.До кръв. Хапеш нервно устните. Впиваш дългите лакирани нокти в чаршафа. Раздираш с викове си часовете на тъмата.Нейде кукумявка за кратко припява неистово чрез секундите на очакването.Полъхът на вятъра е дар на майката природа.Покланя се пред силата на обичта.И танцува блус.
...Капки кръв по калъфката. Алена като залеза.Нежна като туптящо сърце.
Свръхчовешко усилие да побегнеш.С очи на уплашена газела...Грях и много вино. Вино и кръв. Кръв и белота.Ден и нощ.Равновесие и дискомфорт. Философска дилема: Да имаш или да бъдеш...Отново непознаваща себе си. Горчивина и загуба. Прошка, но до следващия път.Живот-груб, първичен. Подобие на грешка.Олицетворяващ строгите морално-етични закони....Полъх от спомен. От една целувка... Докосване на две тела. Сливане с безкрая. Рай. За кратко.
Часовникът като чакащ търговец пробужда тялото, за да го примири с действителността.Грехът е в съня. А може би и в миговете, в които човек се чувства по-различно. За да ги изживее пак! Те му навяват дъх на ласки и любов. Страстта е минало. Сред призрачната веселба на пияни гости. Карнавална песен, а после-раздиращ шепот.Познавайки себе си, няма да зная за красотата на залеза... За цената на отминалото щастие... За онези силни мъжки ръце... С трясък ще затворя вратата на неверието.Сълзите ми ще са бистри поточета от крехкост.С тях,пълнотата на деня ще прелива в тъгата на всемира. В онези малки капки кръв, от нежни женски устни...Затова нека да бъда призрачно-ефирна,...между небето и земята!
Намерих всички части от пъзела в танца на живота... А в огъня на думите горят с писък отминалите болки.Колко ми е леко!
Засилвам се и тичам, там ,...ти!
Полетях!