Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 446
ХуЛитери: 2
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Mitko19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПисмо
раздел: Есета, пътеписи
автор: anaangelova

Намерих те. Беше кацнал върху косите ми, развявани от вятъра.
Намерих те. Сред шепота на юлските нощи диви.
Намерих те. Там уханието на тръпката напомня за цвета от липа.
Намерих те. В клоните от пътеки на живота. Разнолики като ден и нощ. В унеса от тъга и скръб, с цветни сълзи.
Понякога с минутна меланхолия.
Намерих те. Сред ужаса на вика от видяната смърт, те зърнах за миг. Взрях се в очите ти. Големи, маслинови, дълбоки, езерни.
Намерих те.За да те загубя отново в безплътност от мрака безименен.
Защото този, който обича-обича безрезервно. Защото този, който търси- ще търси винаги. Защото те зовя с безпирна мокра любов, неусещайки крехкостта на щастието, нашето щастие...
Настъпвам падналите клони по пътя към незнайните тайствени кътчета-там е сърцето.Разделено на две. Търсещо топлотата на морските подмолни вълни.Жадуващо за красотата на изгрева. С пронизващият писък на отлитащите чайки.Забулило годините на младостта, усвоило лъжите на съвремието.Аз съм тук. Чакам те. Ти, къде си?Защо те няма?Докога ще умирам и пак ще се раждам? Колко пъти писах за тъгата човешка?
И болката смразява остатъците от нежната ми финна плът.Тялото се гърчи, риещо под ритъма на песента.
Нужен си! Искам те! Жадувам! И тлея дълго!За Теб!
Намерих те. За да те прилаская и пак, и пак.Ласките нашепват ехидно за тишината на унесеното отчаяние.Дъхът ти омагьосва следите от нашата омайна нощ. Устните червени прокарват лабиринта на дългите игриви целувки.Мургавите топли рамене придържат слънчевите уханни бездни. Силните твои ръце са поточета от пясъчни дюни...
Тук си!
Намерих те.Дългите ми пръсти докосват душата твоя. Гръдта ми тъгува по далечно пътуване. Потръпвам от страстта на очакването. На вливането. На обладаването. На искрите от похотта наш. Напук на несгодите, те намерих.Въпреки болката от раздялата. От неосъществените, изкривени илюзии.Напук на нас самите, може би.
Ако животът е мълчалив влак от сивота, тъмнина, опустошение, то мигът, съчетан с вагоните от надеждата, хармонията и светлината-има смисъл, приятели!


Публикувано от Administrator на 09.02.2019 @ 18:25:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   anaangelova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.08.2021 год. / 00:45:05 часа

добави твой текст
"Писмо" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Писмо
от mariq-desislava на 10.02.2019 @ 15:01:41
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, когато намирам хора, които все още вярват в другите.:)


RE: Писмо
от anaangelova на 10.02.2019 @ 16:52:32
(Профил | Изпрати бележка)
Все по-малко остават истинските приятели. Или да намериш голямата любов и да успееш да я задържиш. С другар в
живота е по-лесно...Благодаря за коментара!

]


RE: Писмо
от anaangelova на 10.02.2019 @ 16:52:41
(Профил | Изпрати бележка)
Все по-малко остават истинските приятели. Или да намериш голямата любов и да успееш да я задържиш. С другар в
живота е по-лесно...Благодаря за коментара!

]