автор: erka

Потанцувах...
Но вече е късно
и отминах по всички часовници -
полунощ беше толкова дълго,
че почти се превърнах във спомен.
И опитах...
Докрай.
Уверявам те.
Всички стъклени думи премерих...
Но от всяка си тръгвах със намек
и накуцвах във минало време -
без обувки, без стълби, без бягства,
без щастливо живели герои...
Потанцувах.
Напълно достатъчно...
/сякаш има значение/

...помня те.