автор: YOTOVAVA

Разбрах къде живее Господ Бог
и вчера вечер проследих го тайно
Горичка есенна, на рид висок,
бе скътала порталите на Рая.

Той залеза в саханчето стопи,
въртя го дълго, като калайджия,
а после връз смълчаните липи
разсипа благата си исихия.

Как бавно се изгубват сред нощта
аз гледах дълго златните върхари
и някъде далеч щурче пропя,
и тихичко дрънчаха хлопатари.

А после слегна синя тишина
и шалът ѝ ме приюти на топло
И аз подложих доверчива длан,
защото бях в прегръдките на Господ.

На заранта когато издои
козиците след звездната им паша,
събуди ме след третите петли
и ми наля млекце в кристална чаша.

По-лека и от ангелско перо,
аз долетях до мамините двери.
И няма да издам къде е Бог.
Но вярвам всеки сам ще го намери.

В.Й., 6 февруари, 2019, София