автор: Marta

Днес зимата няма нищо общо с Вивалди.
Държи се така, сякаш не го е и чувала.
Прави се зимата, и на пролет се прави,
и на кална умряла лисица ми се преструва.

Някой ден непременно изненадва ни зимата.
Като гръм от ясно небе ни се стоварва...
Глобално затопляне. Термин. Не е от климата.
Понякога чисто и просто ни е забравила.

И се сепва внезапно... като че е убодена.
Прокървява в шипки сред белия сняг.
Прокървява в калина, и в птица сред клоните и,
прокървява в Вивалди - Цигулка без бряг.