автор: contristo

От висините във небесно ложе,
бди с усмивка дядо Боже.
Деца на две до шест годинки,
задружно хапват си малинки,
боровинки и къпинки,
от бостаня пъпеши и динки,
И още блокчета и семки,
вафлички, бонбонки и бадемки,
Пийват си и лимонада,
с "Eскимо"-та от хоремага,
и на ни една ограда сбрана,
овошка не остана необрана,
Не ги спират нито пътни знаци,
нито тръни, ни клонаци.
Едното пишка, друго ака,
трето чипка се, четвърто папа.

Но горе в царството небесно,
времето се смята лесно.
Денят е там хилядолетие,
а в земното старопланинско царство - не е.

Ай-де при-гот-вяй се!!!
Не виж-дам да ша-ва-те!

Сякаш пак се питам сънен,
леко спящ и леко буден,
Как ли все забравям
защо това си причинявам?
Сред палатката, прането,
и вързопа, и шалтето
Раницата, хляба, сака,
а часовникът тиктака.

Пет ми-ну-ти!!!
О-бу-вай се!

Обувката на двойна връзка,
и наколенка и превъръзка,
за стъпка-болка с всеки метър,
до края - всеки километър.
Айде из-тег-ляй се!!
... Тръгваме!

Тръгнали във върволица,
трийсетина весели дечица.

Едното скача, друго блее,
трето весело се смее.
Вървят сред планини чудесни,
поднебесни, пеят песни,
И лек прохладен вятър вее,
цъфти цветче и птичка пее,
а слънчице приятно грее,
и хем е сън и хем и не е...