автор: edelweiss_95

Отражението му се виждаше в един от напуканите прозорци на отсрещната порутена сграда, която стоеше разбита така повече от двадесет години. Тая картина го показваше - седнал пред компютъра, с втренчен поглед в забързаните цветни изображения, които прелитаха като светкавици в тъмната му стая. Младият мъж навярно щеше да прекара поредна нощ в компанията на своята правоъгълна машина, която впрочем му бе единствената приятелка.
Няколко часа бяха минали, откакто вятърът свиреше из нощния простор, кръжейки над неговото село. Внезапно пред прозореца на стаята му премина бяла сянка. Младежът не я забеляза, понеже от дългото стоене пред компютъра периферното му зрение се бе изтощило. Като мина не много време, от отвън долетя мелодия, която привлече младежа към себе си, та дори го хипнотизира повече и от любимото му занимание. Едва за няколко секунди той се бе озовал под стария асмалък, простиращ се пред дома му.
Докато се намираше в транс, младежът едва беше осъзнал случващото му се. Пред неговите очи стоеше бяла пелерина, под която се криеше прозрачно на вид момиче. Пот изби по челото му, а това беше доста странно. Сега бе януари – месецът, който рядко позволяваше на какъвто и да било източник на топлина, да се разхожда свободно по това време на годината. Момчето изпитваше страх. Това казваха топлите вълни, които обливаха тялото му, а нервните окончания по неговата кожа бяха достигнали своята връхна точка. След известно наблюдаване между двамата непознати, бялата сянка заговори първа.
- Младежо, добре ли си?
- Аз, д-да, м-м-мисля, че ми няма н-н-нищо или поне така м-ми се с-струва. – Отговори заекващо младежът.
- Виж, може би се чувстваш странно и мислиш, че това е сън, но всъщност е реалност. Нека ти се представя. Наричат ме Алéния.
- Но, ти.., какво си ти? – Изрече с уплаха младият мъж.
- Самодива съм.
- WTF? This is not real! – Бръщолевеше младежът.
- Ей, по-кротко! Успокой се!
- Но, как да се успокоя? Никога не съм си представял, че ще видя такова създание пред очите си. Не съм си и помислял дори подобно нещо.
- Добре, добре. Стига, вдигаш много шум и петлите току-виж са пропели.
- Ти нормална ли си ма? Кви петли, кви пет лева? – Мърмореше сега момчето.
- Ох, татко-о-о, татко-о-о, къде ме изпрати… Знаеш ли какво, аз си тръгвам.
- Уоу, чакай! Как така си тръгваш? И ще ме оставиш тук сам?
- Ле-ле, ти си уникален, наистина. У вас си бе, идиот. Ужас, вече не можеш и един нормален младеж да срещнеш, камо ли да го изкушиш…
- Хубаво де, не се сърди. Не започнахме добре май? Да ти кажа и аз как се казвам. Косьо съм, обаче не ми е приятно, да знаеш.
- Ало-о-о. Знам ти името бе, шашавия. Щом съм дошла при теб, как ти се струва? Е, баща ми по принцип не греши адресите, ама днес явно е объркал абоната. Жалко, отиде ми цялата вечер… Досега трябваше да се прибера в Попина река.
- Къде-е-е, ти в реката ли живееш?
- Е-е-е, не! Не може да бъде! Случвало се е сестрите ми да ми кажат, да внимавам, щото са попадали на всякакви безмозъчни хора, а аз наивната им се присмивах и ето - уцелих най-затъпелия компютърен маняк…
- Ми-и, така ми прозвуча, кво толкоз съм казал…
- Слушай, Попина река е местността, Косьо.
- А-а, тва вече е друго. Значи казваш, ходиш и плашиш хората през нощта?
- Не бих казала, че ги плаша. Пленявам ги. При теб обаче методите ми не действат и вероятно имаш проблеми с дънната платка, драги!
- Как бе, наскоро си поправих компа, даже си взех нова видео карта.
- Остави, остави. Никъв шанс.
- Хубаво де, какво печелиш като обикаляш из къщите в селото?
- Че как, какво? Дъщеря съм на мрака, а той си търси жертви.
- Аха. Изясни ми се, ама колко изкарваш на месец от тая работа?
- Виж, Косьо, аз не изкарвам пари от това. То не е работа, а ми е вродено по природа. Нали знаеш, че има две страни, едната е добра, а другата лоша. Е, аз съм от лошата.
- Хм. Стани геймър като мен бе, момиче! Пари ще изкарваш, пари… Шейсет евро ми плащат при победа във Fortnite1.
- Тук не става въпрос за пари, Косьо. Цената е много по-висока.
- Добре де, колко по-висока?
- Давам ти пример. Една душа, като твоята, е далеч по-скъпа от глупавите видео игри, с които изкарваш някакви си смешни пари.
- Хм.., наистина си права, не разбирам какво говориш. Слушай, мисля че наистина си объркала адреса. Ти сама го каза, пък и знам че съм си неудачник. Не ценя новия ден. Не обичам да спортувам, пък и нямам приятели. Не уважавам дори семейството си. Признавам, че единствено ме интересуват смартфонът и компютърът ми. След даскалото бързам за вкъщи единствено, за да си цъкам.
- Честно да ти кажа, не съм изненадана. Ти си точният прототип на съвременния младеж - младежът на XXI век, векът на разруха и упадък на ценностна система, морал и принципи. Баща ми харесва точно такива като теб. И най-хубавото е , че броят ви нараства с всеки ден. Затъпявате все повече. Няма да оставите нищо след себе си, защото сте неграмотни и мързеливи!
“Няма да оставите нищо след себе си…” - Тези думи отекваха в съзнанието на младия мъж и го удряха като камбана. Той се събуди, а часът бе 3:00. Петлите навън пееха. Истина ли бе случката отпреди малко, или просто кошмар? Въпрос след въпрос го тормозеше до настъпващата сутрин.
След тая нощ младежът продаде скъпия смартфон и си взе обикновен телефон с копчета. Какво се случи с неговия компютър? Той също бе продаден, а с парите от него си взе ново колело, с което спортуваше всеки ден. Срещата между Косьо и непознатото същество се запечата в мислите му завинаги. Всяка нощ преди лягане младежът поглеждаше през прозореца, очаквайки да срещне отново самодивата, която го изплаши, но същевременно с това и промени.

1Fortnite - Видеоигра