автор: jan

Бях на седемнадесет й лятото отидох на село. Имах приятели, които идваха от града й започваха да живеят в къщите на бабите й дядовците си, да прекопават градината с моето усърдие, а посетне да стават неделима част от гроздобера.
Тогава всеки стопанин на лозето го превръщаше в празник…Та аз не лъжа по принцип. Заклевал съм пред някоя потъмняла вече икона дребни неща, но това е друго. За него никой нищо не ми е направил. Шибам с пръчка керемидите на един покрив, когато съм ядосан, когато съм излъган или предаден, но такъв е животът, когато губиш печелиш всъщност мъдрост. Онази къща е изоставена й там живеят селските котки. Лятото ходят по панаирите, а зимата спят като попарени-такава им е породата. Има ли мишки другаде освен в къщи? Ние нямаме мачка вече. Последните пет, шест, които идваха в двора не се върнаха от панаирите, а истинските ловджии струват бала пари. Котараци с вроден хъс да преследват й хващат.
Онази сутрин измитах първо малките паяжини по тавана. После изтупах метлата й се върнах отначало. Големите бяха прашни, й метлата трябваше да се тупа по-често. В нишата видях по стената да пълзи един паяк й реших да го затворя в кутия. Така се бях филмирал на напоследък, че много често пресъздавах в ежедневието с помощта на приятели сцени от любимите си филми. А в един филм героят подари паяк, опакован в кутия. Онова всъщност си беше паяче. Сложих паяка в една празна опаковка на аудиокасета и я поставих върху перваза, после забравих за случката, а паяка дни наред е живях в тази опаковка, без да издаде нито звук. Сетих се за него една вечер, когато имах гости. Нали тогава бях решил да се преструвам на гадател. Познайте какво има в тази кутийка, попитах гостите си, а те естествено изброиха аудиозаписите на дузина изпълнители. Нищо подобно. Когато отворих кутията ме връхлетя прегладнял й прежаднял паяка. Нито ме изяде, нито ме изпи, но бузите доста дни след това ме сърбяха.