Нека за миг, само за миг оставим една дъвка на масата. Няма да я нахапят мухи. Оставете я.
Тази дъвка нека си почине. В нея са комунизмът и капитализмът – ези и тура на монетарната идентичност. Доброто и злото е в нея. Честността и подлостта. Всичко е в нея. Времето – също.
И без да я дъвчем, нега погледнем наоколо.
Ларгото в София и улица „Граф Игнатиев“ са емблема на корупция. Това е несъмнено. Не политизирам. Нали обещах? Просто гледам.
Едва електроцентрала беше подарена на един уж бивш политик. Мина покрай ушите на глухите – ДАНС, КПКОНПИ, прокуратура, следствие, полиция, жандармерия, данъчни, домоуправители и прочие безработна паплач.
Корпоративна търговска банка са управлява от синдици без опит. Адвокат на свободна практика, варненец май, и провинциална на някакъв ловешки адвокат счетоводителка, както казват, влезли в списъка на банковите синдици в последния момент преди фалита – най-добрият банков синдически екип в цяла България. И всички вярват в това, защото българите имат крадлива и безочлива вяра на всичко, което не я заслужава. Кой обслужваше прихващанията на квесторите, впрочем? Чии екипи от адвокати и счетоводители извършиха тази мизерия, която поряза закона с ножа на съмнителността? Нали това щеше да бъде наказано, отречено, отменено? Така обещаваха някои дебели хора, облечени със сланината на властта. Колко милиони се харчат за външни хонорари днес в оглозганата банка? А вчера? Защо има в тази съборена институция пиар специалисти, щом не е действащо предприятие? Прочетете, моля, Венелин Ганев. Писал е човекът преди сто години какво представлява производството по несъстоятелност и как се управлява то. Това е сложен процес и не бива да се политизира като всичко в България. Бил е професор, от онези, реалните. И е говорел четири езика с колегите си от Европа, този Венелин Ганев. Днешните ни професори не владеят добре български. И това ли е кадровият подбор на най-големия кредитор на фалиралата банка – Фондът за гарантиране на влоговете, безгръбначно лишен от свободомислие и воля за управление? Той назначава синдиците. Назначава значи и безхаберието.
Журналистите – тези мизерници на свободнатата съвест, гонят новините като хвърчило, но не се опитват да го задържат. Трябва им време да подгонят друго. Те работят за пари, не за истина. Когато няма работа, сами си произвеждт хвърчила и тичат след тях, снимат ги и ги превръщат в новина.
И все пак, политиците са най-големите простаци. Това е несъмнено. Те са кресливо малоумни елитни интриганти, които не мислят за друго, освен за своя джоб. Не са родолюбци. Не са хора дори. Съвкупно представляват организъм, който храносмила добродетелта на нацията и я отхожда чрез законодателството си.
Добре ще е това да спре. Ама надали.
Стига толкова. Нека си вземем дъвката и да продължим по старому.