Планината, в която съм езерна капка,
ме оставя да се люлея в дланта й.
Играе си с мен –
на "страх ме е, не ме е страх".
Стекох се от ъгълчето на гледеца й.
Странно, как не се разпръснах
на безброй кристалчета.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|