автор: milanov

Във времето ни кратко
търчим с подправен свян.
И толкова е сладко -
сред живите сме там!

Не знаем и за гледки
с вълшебен колорит.
Заравяме се в сметки -
броим се за елит.

Безброй са красотите
на този странен свят.
Докосвам ти гърдите -
защо ли пак не спят...