автор: mariq-desislava

Въздъхна пролетта
и разсъни небето,
което носи на гръб
няколко облака
и шепа пчели
с телескоп от цветя.

Студът си застяга куфарите от сняг
и се скри в шапките
на подсмърчащите дървета
без билети за път,
но с разтопени намерения.

Наоколо е лястовиче шумно,
под крило на щъркел слънцето наднича,
а аз - първата светулка с лунички
натискам копчето за старт.