автор: LeoBedrosian

Във тъмна нощ и ден студен
какви аз стихове съм писал
и как съм плакал, ден след ден
на сляпата любов орисан.

Тук вопъл тих, а там нега
по знойни, пищни деколтета
и сякаш бил съм във война
с противници на сто морета.

С поезията остарях,
сред разкази и стихоплети.
Доволни ли сте? Не разбрах.
Душа си с думи разсъблекох.