автор: rajsun

Триста грама не са много,
но не са и малко хич,
за бозайник клас двуного,
подраздела готин пич.

Маам гащите по пътя,
вече ми е все едно,
и Луната ще настъпя,
като кравешко лайно.

Тъкмо се засилих: Дъл да?
Мисълта ми изфърча:
стълб било, не било стълба.
Дай да съ-средоточа...

– Колко лошо се ударии!
Данке, тенкис и мерси.
Га мож по-убуу – заповядай,
ела, удари се ти.

То и писането също.
Н’нам какъв бил моят стих.
Вместо да се цупиш-мръщиш,
вземи напиши го ти.