Когато позволим на слабоумието
да тика коня куц на слабоволието
и спънатата каруца с три колела на неумението
да бъде водена от слепия кочияш на глухотата
когато няма път, нито посока, ни светилник
който да ни води. А гумените лодки са спукани
и отдавна са потънали в недоверието.
когато пътеводната светлина на фара
отдавна е угаснала и скалите край брега
са отрупани с костите на оптимисти...
когато слепият боцман надува своята
тревожна свирка, вещаеща неизбежния сблъсък
и вика ятата гарвани на угощение
...
тогава се съблечи гол от всички злочести
предчувствия и злокобни прокоби
на предизвестеното, на предубеждението,
на предварително заявеното
и се хвърли с главата надолу
в неизбежното.
Тогава ще бъдеш единствено
и само ти...
Ще си и
бъди!