автор: atom

Понеже силуетът им едва-едва помръдваше,
та облаците бяха като влакове –
а иначе, калугерите изпровождат слънцето
до килнатата си ограда някъде.

Отгоре им една гальовна мараня се стичаше –
витаещ еликсир на естеството.
Подробностите на пейзажа бяха без количества,
а само спойка, намек за живота.

И в центъра на тази целокупност беше яворът,
под който плахо ромоли рекичката.
Дървото е подало корен и на двата бряга,
което, общо взето, казва всичко.