От известно време тебе този свят
на лукс те завладява, покорява,
забрави как очите ни в синхрон блестят,
ако така е аз за тебе ще съжалявам.
В онова момиче все още влюбен съм,
което радва се на планините,
оставяш ме безмълвен, оставяш ме безмълвен,
монети сребърни вече станали са дните.
Монети сребърни и кажи къде съм аз,
монетата изкуствена светлина ми дава,
забравяш ти за нас, забравяш ти за нас,
купуват твоя ум, неусетно го продаваш.
Кажи какво избираш парите или мен,
какво ще те вълнува аз не зная,
променяш се усещам с всеки изминал ден,
изглежда се опитваш да стигнеш ти докрая.
На края с радост чака те лъскава кола,
вълнува ме дали ще я пропуснеш,
живот на сребърни имаш, бързи колела,
защо забравяш най-святото чувство.
Кажи какво избираш, парите или мен,
как златото убива твойта същност
аз ще тълкувам всичко щом виждам ден след ден
в кралица с корона как лесно се превръщаш.
05.01.19